Leica BIOSYSTEMS NCL-g-SARC Mode D'emploi page 58

пероксидаза (цитохром C) или ендогенен биотин (напр. черен дроб, гърда, мозък, бъбрек) в зависимост от типа на използваното
имунно оцветяване. За диференциране на ендогенна ензимна активност или неспецифично ензимно свързване от специфична
имунна реактивност ексклузивно може да се оцветят допълнителни тъкани от пациента, съответно със субстрат-хромоген
или с ензимни комплекси (авидин-биотин, стрептавидин, маркиран полимер) и субстрат-хромоген. Ако се появи специфично
оцветяване в негативната тъканна контрола, резултатите от спесимените на пациентите трябва да се считат за невалидни.
Негативна контрола на реагента
Използвайте неспецифична негативна контрола на реагента, вместо първичното антитяло, със срез от всеки спесимен на
пациента, за да се направи оценка на неспецифичното оцветяване и да се даде по-добра интерпретация на специфичното
оцветяване на мястото на антигена.
Тъкан от пациента
Спесимените на пациенти, оцветени с NCL-g-SARC, трябва да се изследват последни. Наситеността на позитивното оцветяване
трябва да бъде оценена в контекста на всяко неспецифично фоново оцветяване на негативната контрола на реагента. Както
при всеки имунохистохимичен тест, един отрицателен резултат означава, че антигенът не е открит, а не че антигенът отсъства
в анализираните клетки/тъкан. Ако се налага, използвайте панел от антитела за идентифициране на фалшиво отрицателни
реакции.
Очаквани резултати
Нормални тъкани
Клонинг 35DAG/21B5 открива протеина гама-саркогликан в сарколемата на фибрите на скелетния и сърдечния мускул.
Абнормни тъкани
Клонинг 35DAG/21B5 е използван в имунохистохимични и имуноблотингови изследвания на повече от 930 пациенти, за да се
идентифицира дефицит на свързания с 35 kD дистрофин гликопротеин гама-саркогликан.
Продуктът NCL-g-SARC се препоръчва за идентифициране на човешки гама-саркогликан чрез имунохистохимия.
Общи ограничения
Имунохистохимията е многостъпков диагностичен процес, който се състои от специализирано обучение за избор на подходящи
реагенти, избор на тъкани, фиксация и обработка, подготовка на предметното стъкло за имунохистохимия и интерпретация на
резултатите от оцветяването.
Тъканното оцветяване зависи от боравенето с тъканта и нейната обработка преди оцветяването. Неправилната фиксация,
замразяване, размразяване, промиване, изсушаване, затопляне, срязване или контаминацията с други тъкани или течности
може да причини поява на артефакти, блокиране на антителата или фалшиво негативни резултати. Несъответстващите
резултати може да се дължат на вариации в методите на фиксация и вграждане или на присъща нерегулярност в тъканта.
Прекомерното или непълно контраоцветяване може да попречи на правилната интерпретация на резултатите.
Клиничната интерпретация на всяко оцветяване или неговата липса следва да бъде допълнена от морфологични проучвания с
помощта на подходящи контроли и трябва да се оценява в контекста на клиничната история на пациента и други диагностични
изследвания от квалифициран патолог.
Антителата от Leica Biosystems Newcastle Ltd са предназначени за употреба, както е указано, върху замразени или вградени в
парафин срези със специфични изисквания за фиксация. Възможно е да настъпи неочаквана антигенна експресия, особено при
неоплазми. Клиничната интерпретация на всеки оцветен тъканен срез трябва да включва морфологичен анализ и оценката на
подходящи контроли.
Библиография – основна
1. National Committee for Clinical Laboratory Standards (NCCLS). Protection of laboratory workers from infectious diseases transmitted
by blood and tissue; proposed guideline. Villanova, P.A. 1991; 7(9). Order code M29-P.
2. Battifora H. Diagnostic uses of antibodies to keratins: a review and immunohistochemical comparison of seven monoclonal and
three polyclonal antibodies. Progress in Surgical Pathology. 6:1–15. eds. Fenoglio-Preiser C, Wolff CM, Rilke F. Field & Wood, Inc.,
Philadelphia.
3. Nadji M, Morales AR. Immunoperoxidase, part I: the techniques and pitfalls. Laboratory Medicine. 1983; 14:767.
4. Omata M, Liew CT, Ashcavai M, Peters RL. Nonimmunologic binding of horseradish peroxidase to hepatitis B surface antigen: a
possible source of error in immunohistochemistry. American Journal of Clinical Pathology. 1980; 73:626.
5. Anderson LVB. Multiplex Western blot analysis of the muscular dystrophy proteins. Chapter 22, p369–386, in Muscular Dystrophy:
Methods and Protocols (number 43 in the Methods in Molecular Medicine series), edited by Bushby KMD & Anderson LVB. 2001.
Humana Press: Totowa, New Jersey.
6. Pogue R, Anderson LVB, Pyle A, et al. Strategy for mutation analysis in the autosomal recessive limb-girdle muscular dystrophies.
Neuromuscular Disorders. 2001; 11(1):80–87.
7. Pollitt C, Anderson LVB, Pogue R, et al. The phenotype of calpainopathy: diagnosis based on a multidisciplinary approach.
Neuromuscular Disorders. 2001; 11(3):287–296.
8. Anderson LVB, Harrison RM, Pogue R, et al. Secondary reduction in calpain 3 expression in patients with limb girdle muscular
dystrophy type 2B and Miyoshi myopathy (primary dysferlinopathies). Neuromuscular Disorders. 2000; 10(8):553–559.
9. Auranen M, Rapola J, Pihko H, et al. Muscle membrane-skeleton protein changes and histopathological characterization of muscle-
eye-brain disease. Neuromuscular Disorders. 2000; 10(1):16–23.
10. Bornemann A and Anderson LVB. Diagnostic protein expression in human muscle biopsies. Brain Pathology. 2000; 10:193–214.
11. Vainzof M, Moreira ES, Canovas M, et al. Partial alpha-sarcoglycan deficiency with retention of the dystrophin-glycoprotein complex
in a LGMD2D family. Muscle Nerve. 2000; 23(6):984–988.
12. Anderson LVB. Immunomarkers for molecular mass. Neuromuscular Disorders. 1999; 9(6-7):421–422.
13. Anderson LVB and Davison K. Multiplex Western blotting system for the analysis of muscular dystrophy proteins. American Journal of
Pathology. 1999; 154(4):1017–1022.
G-SARC-CE
Page 57
4