Общи ограничения
Имунохистохимията е многостъпков диагностичен процес, който се състои от специализирано обучение за избор на подходящи
реагенти, избор на тъкани, фиксация и обработка, подготовка на предметното стъкло за имунохистохимия и интерпретация на
резултатите от оцветяването.
Тъканното оцветяване зависи от боравенето с тъканта и нейната обработка преди оцветяването. Неправилната фиксация,
замразяване, размразяване, промиване, изсушаване, затопляне, срязване или контаминацията с други тъкани или течности
може да причини поява на артефакти, блокиране на антителата или фалшиво отрицателни резултати. Несъответстващите
резултати може да се дължат на вариации в методите на фиксация и вграждане или на присъща нерегулярност в тъканта.
Прекомерното или непълно контраоцветяване може да попречи на правилната интерпретация на резултатите.
Клиничната интерпретация на всяко оцветяване или неговата липса следва да бъде допълнена от морфологични проучвания с
помощта на подходящи контроли и трябва да се оценява в контекста на клиничната история на пациента и други диагностични
изследвания от квалифициран патолог.
Антителата от Leica Biosystems Newcastle Ltd са предназначени за употреба, както е указано, върху замразени или вградени в
парафин срези със специфични изисквания за фиксация. Възможно е да настъпи неочаквана антигенна експресия, особено при
неоплазми. Клиничната интерпретация на всеки оцветен тъканен срез трябва да включва морфологичен анализ и оценката на
подходящи контроли.
Библиография – основна
1. National Committee for Clinical Laboratory Standards (NCCLS). Protection of laboratory workers from infectious diseases
transmitted by blood and tissue; proposed guideline. Villanova, P.A. 1991; 7(9). Order code M29-P.
2. Battifora H. Diagnostic uses of antibodies to keratins: a review and immunohistochemical comparison of seven monoclonal and
three polyclonal antibodies. Progress in Surgical Pathology. 6:1–15. eds. Fenoglio-Preiser C, Wolff CM, Rilke F. Field & Wood, Inc.,
Philadelphia.
3. Nadji M, Morales AR. Immunoperoxidase, part I: the techniques and pitfalls. Laboratory Medicine. 1983; 14:767.
4. Omata M, Liew CT, Ashcavai M, Peters RL. Nonimmunologic binding of horseradish peroxidase to hepatitis B surface antigen: a
possible source of error in immunohistochemistry. American Journal of Clinical Pathology. 1980; 73:626.
5. Chen CC, Raikow RB, Sonmez-Alpan E et al. Classification of small B-cell lymphoid neoplasms using a paraffin section
immunohistochemical panel. Applied Immunohistochemistry Molecular Morphology. 2000; 8(1):1–11.
6. Hsi ED, Eisbruch A, Greenson JK et al. Classification of primary gastric lymphomas according to histologic features. American
Journal of Surgical Pathology. 1998; 22(1):17–27.
7. Chuang SS and Li CY. Useful panel of antibodies for the classification of acute leukemia by immunohistochemical methods in bone
marrow trephine biopsy specimens. American Journal of Clinical Pathology. 1997; 107(4):410–418.
8. Mason DY, Comans-Bitter WM, Cordell JL et al. Antibody L26 recognises an intracellular epitope on the B-cell-associated CD20
antigen. American Journal of Pathology. 1990; 136(6):1215–1222.
9. Cartun RW, Coles FB and Pastuszak WT. Utilization of monoclonal antibody L26 in the identification and confirmation of B-cell
lymphomas. A sensitive and specific marker applicable to formalin- and B5-fixed, paraffin-embedded tissues. American Journal of
Pathology. 1987; 129(3):415–421.
10. Norton AJ and Isaacson PG. Monoclonal antibody L26: an antibody that is reactive with normal and neoplastic B lymphocytes in
routinely fixed and paraffin wax embedded tissues. Journal of Clinical Pathology. 1987; 40:1405–1412.
11. Ishii Y, Takami T, Yuasa H et al. Two distinct antigen systems in human B lymphocytes: identification of cell surface and intracellular
antigens using monoclonal antibodies. Clinical Experimental Immunology. 1984; 58:183–192.
Изменения на предишно издание
Състав на реагента, Препоръки за употреба, Очаквани резултати.
Дата на издаване
09 Ноември 2018
4
CD20-L26-L-CE
Page 40