REMS SSM 160 RS Notice D'utilisation page 137

bul
3.1. Описание
При челно заваряване с нагревател контактните повърхности на заваря-
ваните части се изравняват на нагревателя чрез упражняване на натиск,
след това те се нагряват под намален натиск на температура на заваряване
и след като се отстрани нагревателя те се съединяват под натиск (фиг. 6)
и така се заваряват.
3.2. Подготовка за заваряване
Ако машината се използва на открито трябва да се вземат мерки процесът
на заварка да не се повлияе негативно от неблагоприятни атмосферни
условия. При лошо време или силна слънчева светлина мястото на зава-
ряването трябва да се покрие, при необходимост с навес. За да се избегне
неконтролируемото охлаждане на заваръчния шев от въздушни течения,
заваряваните краища на тръбите трябва да се закрият. Деформираните
краища на тръбите трябва да се върнат към правилната си форма преди
заваряването, напр. като се нагряват внимателно с калорифер. Могат да
се заваряват единствено тръби и отливки от един и същ материал и със
стени с еднаква дебелина. Тръбите се отрязват с помощта на тръборез
REMS RAS (аксесоари, вижте 1.2.) или машина за рязане на тръби REMS
Cento/REMS DueCento.
3.3. Захващане на тръбите
В зависимост от диаметъра на тръбата 4 затегателни вложки (27) се
поставят така в затегателното приспособление (19), така че извитата
страна на вложките да сочат към мястото на заваряване. Вложките се
затягат с шестоъгълни винтове (28) с помощта на приложения гаечен ключ.
Двете опорни вложки на тръбата (29) трябва да се монтират по подобен
начин на опорите на тръбите (30) и да се затегнат с шестоъгълните винтове
(28). Тръбите или тръбните профили трябва да се подравнят в затягащото
приспособление преди да се стегнат. При необходимост за дълги тръби
трябва да се използва опората REMS Herkules 3B (аксесоари, вижте 1.2.).
За къси профили опорите (30) трябва да се наместят или да се завъртят
на 180º. За тази цел разхлабете затягащата ръкохватка (31) и позициони-
райте опората или вдигнете ръкохватката (32) и завъртете опората около
оста на затягащата ръкохватка (31). Краищата на тръбата трябва да стърчат
на 10 – 20 mm от центъра извън затягащите адаптери или затягащото
приспособление, за да може да се пилят.
Подравнявайте тръбите или фитингите така, че повърхностите им да са
успоредни, т.е. стените на тръбите трябва да са в правилно взаимно
разположение в областта на съединяването. При необходимост затягащото
приспособление се разхлабва, тръбите се подравняват или завъртат (за
да се проверят за деформации). Ако след няколко опита тръбите още не
са подравнени, затягащото приспособление трябва да се калибрира. За
тази цел затягащите винтове (33) на двете скоби трябва да се развият и
във всяка от скобите да се постави тръба. Ако тръбата не застане в скобите
и върху опората, центрирайте скобите с потупване отстрани. След това
затегателните болтове (33) трябва да се затегнат при все още затегнатата
тръба.
Скобите трябва здраво да обхванат краищата на тръбата. Ако е необхо-
димо, регулирайте затягащата гайка (34) под ексцентрика (34), докато
захващащият лост (36) започне да се затваря само с усилие.
3.4. Обработка на краищата на тръбата
Непосредствено преди заваряването краищата на тръбите трябва да се
обработят на стъргателна машина. За тази цел електрическият инструмент
за челно рязане (6) се завърта в работното място и се включва с помощта
на бутонния прекъсвач на дръжката (20). Докато инструментът за челно
рязане работи, краищата на тръбата се подават бавно на стъргателните
дискове посредством контактния лост (7). Изстъргването продължава до
образуване на непрекъсната стружка от двата края на тръбата. Без да се
спира инструмента за челно рязане контактният лост (7) се освобождава
плавно така, че краищата на тръбата да се изчистят от чеплъците. След
отстраняване на инструмента за челно рязане се прави опит за съединя-
ване на остърганите краища на тръбата, за да се види дали повърхностите
им са плоско успоредни и дали тръбите не са изместени аксиално. При
упражняване на регулиращ натиск, разстоянието между успоредните
повърхности не трябва да надвишава ширината, съгласно Фигура 7, или
изместването от външната страна на тръбата не трябва да надвишава
10 % от дебелината на стената. Остърганите повърхности не трябва да се
допират преди заваряването.
Ако единият от краищата на тръбата или отливката не може повече да се
остъргва или не трябва изобщо да се остъргва, а от другата страна обра-
ботката на стъргателна машина трябва да продължи, ограничителният
буфер под корпуса на стъргателната машина трябва да се завърти в посока
навън от страната, която не се обработва.
3.5. Процес на челно заваряване
За целите на челното заваряване повърхностите на съединенията се
нагряват до температурата, необходима за заваряване, посредством
нагревателния елемент, а след това се съединяват с натиск след отстра-
няване на нагревателния елемент. Преди всеки заваръчен процес трябва
да се проверява температурата на нагревателния елемент на мястото,
което ще се заварява. При нужда тази температура се настройва по начина,
описан в точка 2.6. Освен това преди заваряване нагревателят трябва да
се почисти с невлакнеста хартия или кърпа и технически алкохол. Трябва
да се внимава да не останат следи от пластмаса по повърхността на
нагревателния елемент. Също така при почистването трябва да се внимава
инструментите да не увредят незалепващото покритие на нагревателния
елемент.
Етапите на процеса са показани на Фигура 8.
УКАЗАНИЕ
Използването на спирт за почистване на нагревателя може да намали
качеството на заваряване поради съдържащата се в него вода.
3.5.1. Адаптиране
По време на адаптирането челните повърхности на съединението се
притискат към нагревателния елемент до образуване на издутина около
всяка от окръжностите на тръбите. В този процес при тръбите от полиетилен
се прилага натиск за напасване на повърхностите от 0.15 N/mm² (DVS
2207, Раздел 1).
В зависимост от диаметъра и дебелината на стената, необходимият натиск
за отделните тръби се изчислява така, че да се осигури натиск от 15 N/
mm² върху челните повърхности на съединението. Натискът F се изчислява
като произведение от адаптиращия натиск p и челната повърхност на
съединението А (F = p · A), т.е. за по-големи челни повърхности на съеди-
нението се изисква по-голям натиск. Така тръба с примерен диаметър от
110 mm и дебелина на стената SDR 33 (s = 3.4 mm) има челните повърхности
на съединението, равняваща се на 1140 mm² и силата, необходима за
постигане на адаптиращия натиск е F = 0.15 N/mm² · 1140 mm² = 175 N.
Всяка машина е снабдена с табелка (37), на която е обозначено кои тръби
могат да се заваряват, до каква степен на натиск и под какъв натиск по
отношение на машината. На Фигури 10 до 13 са дадени тези таблици за
моделите REMS SSM 160 RS, 160 KS, 250 KS и 315 RF. От съответната
табела (Фигури 9 и 16) се определя необходимото усилие на натиск, който
се прилага чрез въртящата се ръкохватка (7). При натиск върху залепваните
повърхнини, усилието се задава посредством показалеца (38).
Преди заваряване да се провери, дали стегите държат достатъчно здраво
парчетата тръби така че, да издържат упражнената минимално необходима
сила на натиск. За целта краищата на тръбите се допират на студено и се
изпробва с минимум средно усилие на въртящата се ръкохватка (7). Ако
стегите не държат, то тогава трябва да се регулират с обтягащите гайки
(34) (виж 3.4.).
Адаптирането приключва, когато около цялата окръжност на тръбните
профили се образува издутина, която е поне толкова висока, колкото е
показано на Фигура 14, колона 2.
3.5.2. Нагряване
По време на нагряването натискът е почти нулев. Времето, необходимо
за нагряване, е показано на Фигура 14, колона 3. По време на нагряването
топлината прониква в челните повърхности на съединението и ги загрява
до температурите, необходими за заваряване.
3.5.3. Превключване
След нагряване челните повърхности на съединението трябва да се
отдалечат от нагревателния елемент, който се прибира без да се допира
нагретите повърхности. След това повърхностите бързо се доближават,
докато почти се допрат. Времето за превключване не трябва да превишава
времената, посочените на фиг. 14, колона 4, тъй като в противен случай
челните повърхности ще се охладят.
3.5.4. Контакт и заваряване
Скоростта на челните повърхности на съединението трябва да клони към
нула по време на тяхното съединяване. Контактният натиск трябва да се
увеличи равномерно до 0.15 N/mm² (DVS 2207, Раздел 1) и трябва да се
поддържа по време на охлаждането (Фигура 14, колона 5). Контактният
лост се заключва с ръкохватката (37) за времето на охлаждането. Необ-
ходимият натиск, както е описан в точка 3.5.1., се взема от таблиците на
Фигури 9 до 16. След завършване на съединението по цялото му проте-
жение трябва да се е образувала издутина. Формата на издутината дава
първоначална информация за това, дали заварката е равномерна.
Размерът K на издутината (Фигура 15) трябва винаги да надвишава 0,
т.е. издутината трябва да изпъква отвъд окръжността на тръбата във
всяка една точка.
3.5.5. Освобождаване на заварената тръба
След охлаждане захващащият лост/дръжка (39), с която е заключен
контактният лост, трябва да се освободи, така че контактният натиск плавно
да бъде облекчен, без да се засегне заваръчния шев. След това захващащ
лост (36) може да се отворят и заварената тръба да се извади от машината.
Оставете заваръчното съединение да се охлади естествено, т.е. не уско-
рявайте охлаждането с вода, студен въздух и др. подобни. За издръжли-
востта на заваръчното съединение вж. информацията, предоставена от
производителя на тръбите и отливките.
4. Поддържане в изправно състояние
ВНИМАНИЕ
Докосвайте уреда за челно заваряване с нагревател (5) само за
ръкохватката (16) респ. дръжката (18). Нагревателят (4) и металните
части между нагревателя и дръжката достигат работни температури до
300°C. При докосване на тези части могат да се причинят тежки изгаряния.
bul
137